Камъните на елфите - Страница 72

Андер потърси с поглед баща си, но цялото внимание на краля бе погълнато от битката. Той стискаше в ръце жезъла на Елкрис и отчаяно гледаше как редиците на елфите се топяха. Предсмъртни писъци огласяха цялата околност и земята бе осеяна от трупове. Резервите от Волнонаемния корпус се вляха в редиците на защитниците, без това да предизвика кой знае какъв обрат в сражението.

— Няма да удържим още дълго — промълви Ивънтайн. — Стой плътно до мен!

Появилият се отнякъде Аланон изведнъж прошепна в ухото на Андер:

— Стой плътно до мен!

В същия момент демоните направиха пробив в редиците на елфите и гвардейците на краля образуваха плътна стена около своя владетел. Андер изтегли меча си. От челото му се стичаше пот.

Аланон пристъпи напред и със стремително движение вдигна ръце нагоре. Черният му плащ се развяваше. От пръстите му изригна синкав огън и земята под нозете на демоните сякаш завря. За миг те се стъписаха. Но след това прекрачиха безжизнените тела на своите събратя и отново се втурнаха напред, като надаваха яростни крясъци. Схватката беше отчаяна, безмилостна. Демоните успяха да разкъсат редиците на кралските гвардейци и се насочиха към краля като хищни птици. Един висок, черен гоблин се спусна към Андер, устремил закривените си нокти към гръкляна му. Принцът размаха меча и успя да отклони удара, но чудовището отново връхлетя. В последния миг копието на един от гвардейците го прониза и го прикова към земята.

Андер се отдръпна, ужасен от озъбеното, зловещо разкривено лице на смъртта. Аланон отново се беше възправил и поразяваше с магическия си огън прииждащите черни талази. Но те се стичаха отвсякъде с такова настървение, че Андер, който наблюдаваше отстрани, целият настръхна, проумял, че няма сила, която да ги спре.

Изведнъж, докато разбере какво става, баща му се оказа повален на земята, ударен с камък в слепоочието. Жезълът на Елкрис се плъзна от безчувствените му ръце и демоните нададоха тържествуващ, оглушителен рев. Неколцина се втурнаха към стария крал, за да го довършат.

Но в този миг Андер се окопити, развъртя меча си и с яростен вик се вряза в тълпата демони. Реакцията му беше толкова неочаквана, че двама-трима от тях се строполиха в краката му, без дори да гъкнат. Останалите се разбягаха.

Андер се възползва от настъпилото объркване, обзет от една-едничка мисъл — да запази баща си, който лежеше съвършено безпомощен и трябваше да бъде спасен с цената на всичко. Самият той вече се беше прежалил и сега, тласкан от една отчаяна смелост, сечеше главите на демоните като зелки. Дардан и Роу му се притекоха на помощ, прикриха го и разпръснаха нападателите му. Андер се спусна към баща си, който лежеше, без да помръдне и не даваше никакви признаци на живот, коленичи до него и потърси пулса му. Пулс имаше! Макар и бавен, едва доловим. Баща му бе все още жив. Очите на Андер против волята му се наляха със сълзи.

Изведнъж усети до себе си присъствието на Аланон. Друидът бе вдигнал жезъла на Елкрис от земята и сега му го подаваше, като го гледаше настойчиво.

— Остави скръбта, принце. Сега е време за действие, не за сълзи. Поеми командването и нареди на елфите да се изтеглят навътре в каньона, преди да е станало късно.

Андер понечи да възрази, но нещо в погледа на друида го накара да се откаже от намерението си и да се подчини безмълвна Битката се пренесе навътре в каньона. Отвсякъде хвърчаха стрели, навсякъде проблясваха копия. Андер обгърна с поглед полесражението. Пред очите му се мярнаха развятата огнена грива на Стий Джанс, разперените ръце на Аланон, от които струеше синкаво сияние, и разкривените от бясна злоба лица на демоните.

След малко Аланон отново се приближи до него. Дишаше тежко и по лицето му се стичаше пот.

— Аланон — отчаяно го погледна Андер — мислиш ли, че ще успеем да ги удържим?

— Не, принце — задъхано отвърна друидът. — Не сме в състояние. Не и сега. Войските трябва да се изтеглят час по-скоро. Дай заповед. Аз ще ви прикривам.

И той издигна пред намиращите се в безредие орди стена от синкав пламък, обърна се към Андер с изопнато от напрежение лице и извика:

— Побързайте! Няма да мога да ги задържа дълго!

Колоните отстъпващи войници се проточиха една след друга — конниците, стрелците, копиеносците, обозът и каруците с ранените, в една от които беше и самият крал. Аланон и Андер останаха последни. Едва се бяха скрили зад дърветата, когато стената от пламък изведнъж се стопи така неочаквано, както се беше появила изпод пръстите на Аланон.

Демоните се спуснаха след елфите като хищни птици след изплъзващата се плячка. Но беше вече твърде късно. Армията на елфите беше преминала през каньона От гърлата на хиляди демони се надигна грозен, отчаян рев, от който земята потрепери.

Каньонът заприлича на адско котило. Черни тела се гърчеха и мятаха като плъхове в наводнен тунел. Гледката беше повече от страшна. Друидът и принц Андер хвърлиха поглед назад и бързо се извърнаха пребледнели.

Но изведнъж зад гърба им се чу някакво страховито свистене, сякаш се надигаше ураган, и елфите, които се обърнаха назад, замръзнаха от ужас. Към тях се носеше истински дракон — огромен, слузест, отровно-зелена. С един замах на мощните си криле той разпръскваше демоните като сухи листа, пометени от вятъра. Люспите му ослепително искряха, а от двете страни на грамадната озъбена паст сияеше по едно хладно пронизващо око. Драконът беше надушил кръвта и лигите му течаха. Дори демоните отстъпиха от страх пред него и го пропуснаха напред почтително.