Камъните на елфите - Страница 120

К оглавлению

120

— Нали тя все така ще ни пази от демоните, мамо? — питаше момиченцето. — И те няма да се върнат?

— Никога вече…

— Толкова е хубаво…

О, Амбърли, Амбърли. Уил бавно тръгна обратно по алеята.

Недалеч от металната порта забеляза Еретрия. Беше така поразително хубава, заменила дрехите на циганския катун с дрехите на обикновена елфа. Уил се запъти към нея.

— Вече приличаш на човек…

— Заслугата е твоя…

Момичето се изчерви от удоволствие. Дни наред беше стояла до леглото му, беше се грижила за раните му, беше го хранила като малко дете и беше облекчавала самотата му.

Прочете в очите й загриженост. Тя по-добре от всеки друг разбираше какво означаваше за него загубата на Амбърли. Разговаряха за това надълго и нашироко.

— Ще се връщаш ли в Сторлок, Лечителю?

— Първо ще се отбия у дома в Сенчест дол.

— Кога мислиш да тръгваш?

— Час по-скоро. Аланон ми остави коня си Артак.

— Ще задържиш ли камъните на елфите? — изведнъж полита тя, както бе забързана напред, навела глава.

Той беше споделил с нея, че не е сигурен дали иска да ги задържи. Те малко или много го променяха, дори го плашеха. Но не можеше просто да ги захвърля.

— Смятам да ги задържа, но да не ги използвам.

— Ти си Лечител, имаш свое изкуство!

Бяха излезли от Градината и наближаваха стените на града. Вървяха бавно, без да разговарят. Лицето на Еретрия беше помръкнала Повече от всичко не искаше да се разделят, а да тръгне снега.

— А ти какво ще правиш? — полита Уил.

— Знам ли? — безгрижно отвърна тя. — Ще скитам насам-натам — нали съм циганка, пъпът ми е хвърлен на пътя. Пък може и да се отбия да те видя, да ти свърша едно-друго, ако ти се наложи.

Това е. Не се сдържа. Все пак го каза — почти на шега, уж между другото, но го каза. Той я погледна внимателно. Вървеше, забила поглед в земята, и си подсвирваше. Нямаше дом, близки, приятели, нямаше към кого да се обърне…

Винаги досега й беше отказвал, беше се оправдавал. Каква причина имаше сега да не я вземе със себе си?

— Заповядай — каза той. — Добре си дошла още сега.

Изрече го. Най-после го изрече. Зачака отговора й със сви то сърце, но тя мълчеше, сякаш не го беше чула. Изведнъж го попита:

— А ти искаш ли?

— Искам.

Погледите им се срещнаха и Уил видя отново онази предназначена само за него усмивка.

Андер Елеседил, който отиваше с коня си към Каролан, ги забеляза да вървят по пътя ръка за ръка.

info

Terry Brooks

The Elfstones of Shannara, 1982

Издание:

A Del Rey Book. Published by The Ballantine publishing Group

„Абхадон“ ООД — София, 1996

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/3514

Последна корекция: 7 септември 2007 в 08:00

120