Камъните на елфите - Страница 12

— Аз съм кралят, добре, но ти си мъдрецът, магьосникът. Ако си тук, за да помогнеш, побързай, време за губене няма! А аз съм с вързани ръце…

— Преди да дойда при теб, Ивънтайн, говорих с Елкрис… — тихо каза друидът.

— Говори ли? — кралят го изгледа невярващо.

— Всъщност тя говореше. Единственият начин да говориш с нея е ако тя сама пожелае да го стори.

— Но тя разговаря само с Избраниците… — намеси се Андер, но срещна погледа на баща си и замълча.

— Синът ми има право, Аланон — забеляза кралят. — Какво ще отговориш на това?

— Елкрис разговаря с всички, които й служат — спокойно обясни Аланон. — Сред вас, елфите, това са Избраниците, но друидите също й служат, макар и по свой начин. Та тя реши да разговаря с мен, за да ми съобщи, че сте на грешен път…

Ивънтайн го погледна въпросително и го изчака да продължи, но той не го стори.

— В какъв смисъл? — най-после попита кралят, който едва се сдържаше да не избухне.

— Ще ти кажа — отвърна друидът. — Но първо ме изслушай. Дошъл съм да помогна, защото злото заплашва не само вас, елфите, а и всички жители на Четирите земи. Никой не може да се скрие като лалугер в дупката си и да вярва, че опасността ще го отмине… Ще направя всичко, което е по силите ми, Ивънтайн Елеседил, но при едно условие — да ме оставите да действам както намеря за добре. Дори ако ви се струва трудно да схванете смисъла на постъпките ми. Готови ли сте на това?

Кралят помълча, а сините му очи се взираха изпитателно в тъмната фигура на друида. Накрая кимна:

— Съгласен съм. Така да бъде.

Друидът се облегна на стола си и продължи вече по-спокойно:

— Вярвам, че ще мога да ви помогна да откриете местонахождението на Хранилището, въпреки че Елкрис не можа да ме упъти. Нейната памет е съхранила света такъв, какъвто е бил преди хиляди години, в деня на нейното рождение. А отто гава той се е променил почти до неузнаваемост. Не би могло и да бъде иначе, след толкова много войни… От теб научавам, че Хранилището дори не фигурира като название в летописите на елфите. Остава ни една последна възможност — историческите хроники на друидите, които са събрали мъдростта на света. На Стария свят. Те се пазят в замъка Паранор още от времето на Голямото изтребление. Ако си спомняте, тогава начело на Съвета на Друидите е стоял Галафил, а той е бил елф — факт, който ми вдъхва надежда. Мисля си, че той не би пропуснал да спомене черно на бяло Елкрис и местонахождението на Свещения огън. Така че още тази вечер ще се отправя към Паранор. Никой освен друид не може да се добере до древните писания, затова е необходимо да свърша това сам. Дано да не бъде напразно…

Той замълча за миг и впери поглед в краля, който го слушаше с огромно внимание.

— А грешката ви, Ивънтайн, се състои в това, че смятате всички избраници за мъртви, Принц Андер трепна като ужилен. Амбърли! Друидът имаше предвид нея и никой друг. В стаята се възцари гробно мълчание.

— Мъртви са — след малко промълви баща му. — Всички, освен… — Той стисна юмруци, така че кокалчетата му побеляха и гневно изгледа друида.

— Освен Амбърли — кротко довърши мисълта му Аланон.

— Не! — задъха се кралят и скочи от мястото си. — Не, друиде! В това време по коридора се чуха бързи стъпки и на вратата се потропа. Викът на краля бе накарал верните Дардан и Роу да дотичат и Андер побърза да ги отпрати. За свое учудване той видя и разтревоженото лице на Гейл да наднича иззад раменете им.

— Казах ли да вървиш да починеш, Гейл? — укорително прозвуча гласът на стария крал. — Хайде, какво чакаш още?

Гейл се поклони мълчаливо, но на лицето му се изписа огромно разочарование. Той се отдалечи, а другите двама се върнаха на поста си. Кралят се обърна към Аланон и рязко попита: — Как та дойде наум за Амбърли?

— Самата Елкрис ми каза за нея — издържа на погледа му друидът.

Кралят наведе глава и за миг лицето му се сгърчи от болка, останало без капка кръв. Но когато пак заговори, гласът му беше гневен и суров.

— Амбърли отхвърли чест, каквато не се оказва на всеки, обърна гръб на народа си и посрами близките си, като избра изгнаничеството за своя съдба. Тя вече няма нищо общо с нас. Не ми говори за нея, друиде.

— Каквото и да е сторила, тя си остава твоя внучка и в жилите й тече кръвта на елфите, а ти говориш като обидено хлапе — поклати глава Аланон.

Старият крал пламна, но не каза нито дума. Друидът продължи:

— Чуй ме сега, кралю. Амбърли е една от Избраниците и този факт не може да се промени, дори да е вярно всичко останало. Не знам какви са причините, накарали я да си замине оттук, затова не можем да я съдим прибързано. Важното е, че единствено тя е в състояние да върне живота на Елкрис и да спаси народа си. В нейни ръце е съдбата ви, Ивънтайн Елеседил, това е, което знам. Тук няма място за гордост.

— …Още ме боли за нея — изведнъж тихо каза кралят. — Като си помисля, че бяхме толкова близки след смъртта на Ейн. Тогава тя нямаше и шест годинки. Идваше да си играе с мен, сядаше на коленете ми… Беше мило, нежно дете и си запази детската невинност дори когато порасна. Не знам защо го направи… Друидът мълчеше.

— … Повече от петстотин години, от времето на Джърли Шанара, Елкрис не е посочвала жена за своя Избраница — продължи Ивънтайн като на себе си. — И сега изведнъж — Амбьрли. Голяма чест, а тя се отказа от нея. Един ден просто стана и си отиде — ей-така, без дума да обели…

Той разпери в недоумение ръце и безпомощно ги отпусна в скута си. Аланон приближи стола си до неговия и го погледна в очите: