Камъните на елфите - Страница 20

— Едно чудно дърво, наречено Елкрис, на което самият Свещен огън дал живот, станало Пазител на Забраната. Силите на доброто, покровителки на Елкрис, се погрижили тя да съществувай когато тях вече няма да ги има, за да оцелее замисленото от тях и да пребъде. Те предвиждали, че след време светът ще се промени до неузнаваемост, но докато Злото било затворено в своята черна дупка, всичко щяло да бъде наред. Земните жители можели да бъдат спокойни…

Друидът си пое дъх, отпусна се на стола и очаквателно изгледа двамата южняци — вуйчото и племенника. После продължи:

— Древните били прекалено мъдри, за да очакват, че Елкрис ще живее вечно — те знаели, че всичко си има начало и край… Нова дошлите след тях им се искало да вярват, че Елкрис е надарена с безсмъртие — свикнали да се грижат за нея, да се радват на закрилата й… Пък и тя наистина надживяла цели поколения, оцеляла след толкова войни, останала незасегната дори от силата на Мрачния владетел от Уорлок… Той помълча, поклати замислено глава и продължи:

— Така се родила легендата за безсмъртието на Елкрис. Легенда, в която всички повярвали. Докато изведнъж… тази… вяра се разклатила. И всички започнали да проумяват жестоката истина — Елкрис умира, забраната рухва, силите на злото заплашват отново да завладеят света.

— Всичко това има ли нещо общо с тазсутрешния ти вид? — Уил лека-полека започваше да разбира Аланон кимна.

— За съжаление Четирите земи вече не са безопасно място. Мислех, че пристигането ми ще остане тайна, но силите на мрака успяха да ме открият. Причакаха ме в Паранор, в тайника на друидите, и за малко да ми видят сметката.

Флик се озърна обезпокоен:

— Още ли са по петите ти.

— Да, но не вярвам да са ме усетили толкова бързо…

— Няма що, голямо успокоение — промърмори Флик, който вече беше застанал нащрек.

— Спомняш ли си, Флик — попита го Аланон, без да обърне внимание на забележката, — веднъж ви разправях историята на расите. Казах ви, че всички те са възникнали от старата Човешка раса след Големите войни, хаоса и всеобщото унищожение. Всички, с изключение на елфите, които са съществували открай време… Така ли беше?

— Аха — изръмжа Флик. — Ама имаше и още нещо, дето така и не ни го обясни.

— За елфите ли? Тогава не беше моментът. Сега вече мога да ви кажа нещичко и за тях, без, разбира се, да навлизам в подробности. Пък и… повечето вече ви е известно. За улеснение досега наричах участниците в Големите войни Сили на доброто и Си ли на злото. Но това е твърде абстрактно. Налагат се някои разяснения за тези загадъчни същества, които винаги са вълнува ли, плашили и същевременно привличали Човека Още щом се измъкнал от мрака на варварството и започнал да опознава света, той населил легендите ся със странни създания, за които знаел твърде малко, освен че притежават вълшебна сила и че едни от тях били лоши, а други — добри. Но имало и такива, за които нищо не можело да се каже със сигурност — феите, таласъмите, призраците… Новите човешки раси приели имената на четирите най-разпространени вида митични създания — джуджета, гноми, троли и елфи. И по такъв начин възродили легендата. Което в случая с елфите било много повече от легенда. Защото елфите не са преставали да съществуват…

— Какво-о? — прекъсна го Флик. — Да не искаш да кажеш, че в Стария свят наистина е имало и елфи? И че сегашните елфи са потомци на онези?

— Разбира се, че е имало. Също както и джуджета, гноми и троли. Как иначе според теб са се родили легендите? Единствената разлика е, че в даден момент едните са изчезнали, а другите са се приспособили към новия, почти неузнаваем свят. Като самите те на свой ред така са се променили, че също станали почти неузнаваеми.

Флик го слушаше изумен — всичките му представи се бяха объркали.

— Значи в Стария свят са съществували елфи? — повтори той невярваща — Не може да бъде.

— Защо да не може? — кротко попита Аланон.

— Защото как, за Бога, са оцелели след Големите войни?!

— А как е оцелял Човекът?

— Да, но в историческите хроники на Стария свят елфите изобщо не се споменават! — чак се задъха Флик. — Те са измислица, приказка, плод на човешкото въображение! Ако наистина са съществували, къде са били през цялото време?

— Ами там… Навсякъде. Човекът просто не ги е забелязвал.

— Да не би да са били невидими? — изсмя се Флик. — Човече, какви ми ги разправяш?!

— Когато ти казах за Меча на Шанара, също не ти се вярваше, нали? — подсмихна се Аланон.

— Добре де — Флик изведнъж стана сериозен. — Защо сме седнали да си говорим всичко това и какво общо има то с нас?

— Ще ви обясня. Имайте само още малко търпение и ме изслушайте. Елфите са създателите на Елкрис. Те са се грижили за нея векове наред. Закрилата й е поверена на група млади елфи — така наречените Избраници. В продължение на цялата година юношите почти не се отделят от дървото — вярната служба за тях не е бреме, а голяма чест. Следващата година на тяхно място идват други… така е от самото създаване на дървото. Не всеки може да стане Избраник — желаещите са много, но Елкрис посочва само неколцина. Останалите се отнасят към тях с голяма почит… Той помълча, въздъхна и продължи:

— Но, както вече ви казах, Елкрис умира. Споделила е това с Избраниците преди няколко дни. Тя общува с тях посредством телепатична връзка. Разказала им е също една от най-старите, позабравени вече елфски легенди — тази за своето прераждане. Това, че то е възможно, но е изцяло в ръцете на Избраниците. Един от тях ще трябва да отнесе семето й до източника на нейния живот — Свещения огън. Елкрис е посочила мястото, където се намира той…