Камъните на елфите - Страница 46

… Ни най-малко не преувеличавам, господа. Силата на тяхната омраза е страшна и не бива да се подценява. Засега са на свобода само една шепа от тях и кръвопролитията вече започнаха. А ако цялата сган нападне кралството, силите ще бъдат неравностойни…

— Не познавате нашата армия! — разпалено възрази Пинданон.

— Генерале — намеси се крал Ивънтайн, — нека първо го изслушаме.

Пинданон прехапа устни и се облегна назад.

— Единственото ви спасение е Елкрис — продължи Аланон. — Умре ли Елкрис, вие сте загубени. Дори най-силната армия не е в състояние да ви помогне. Може да ви спаси само чудо. Такова чудо е прераждането на Елкрис и според легендата то е напълно възможно. Вие сами най-добре знаете какво е необходимо за това. Един от Избраниците трябва да занесе семето й при Свещения огън, Извора на живота И да успее да се върне обратно, за да дари нов живот на Елкрис. Едва тогава стена та на Забраната ще се възстанови и демоните ще се приберат обратно.

… Чуйте ме, жители на Арбърлън. Само преди две седмици разбрах за бедата, сполетяла Елкрис, и веднага се отправих насам да предложа на крал Ивънтайн помощта си. За съжаление пристигнах твърде късно. Не можах да предотвратя кървавото убийство на Избраниците, но още не всичко е изгубено! Древните книги в Паранор ми дадоха отговор на загадката за местонахождението на Свещения огън.

… Открих и още нещо. Един от Избраниците все пак е оцелял, защото в деня на кръвопролитието е бил далеч оттук. Този Избраник сега стои пред вас.

Последните думи на друида бяха посрещнати от глух шепот на недоверие. Аланон направи знак на по-дребната фигура да се приближи до масата. — Свали си качулката — нареди той.

Настъпи миг на напрегнато очакване, Ивънтайн стискаше облегалките на престола си така здраво, че кокалчетата на китките му побеляха.

Разнесе се сподавен вик на изумление и зеленият, едновременно плах и прелестен поглед на Амбърли срещна не по-малко смутения поглед на нейния дядо.

После Арион изведнъж скочи от мястото си с пребледняло от гняв лице:

— Не, друиде! Само това не! Как смееш изобщо да я водиш тук?!

При тези думи на брат си Андер пламна и също беше готов да скочи от мястото си, но баща му го спря. Надигна се гневна глъчка, която постепенно утихна под строгия поглед на краля. — Нека първо изслушаме Аланон! — повтори Ивънтайн.

— Благодаря — кимна друидът. — Достойни мъже на Арбърлън, искам добре да разберете едно — Амбърли Елеседил е последната ви надежда…

— Тежко ни и горко, ако разчитаме на една изменничка! — отново не се сдържа Арион. Кейл Пинданон кимна в знак на мълчаливо съгласие.

— Ако не вярвате, че тя все още е достойна да служи на Елкрис, това лесно може да се провери — всъщност не мислете, че самата Амбърли не е измъчвана от същите съмнения… Но уверявам ви, че в този съдбоносен момент единственото, което има значение, е решението на Елкрис, ничие друго. Ако тя прецени, че може да повери семето си на Амбърли, значи всичко е наред. Тук няма място за гордост, нито за гняв, защото съдбата на цялото ви кралство е заложена на карта. Това трябва да ви е пределно ясно. Затова, достойни елфи, забравете миналото, подайте ръка на Амбърли и се доверете на преценката на мъдрата Елкрис.

— Няма да стане — свъси вежди Арион.

— Прекалено много искаш от нас, друиде — поклати глава Емер Чиос.

— Защо? Искам само да бъдете безпристрастни и да оставите нещата да следват своя естествен ход, Повтарям ви, че не е във ваша власт да решите дали Амбърли ще бъде натоварена с изпълнението на тази изключително рискована мисия. Първо трябва да се долитаме до Елкрис. Нека Амбърли се яви пред нея и ако Елкрис й повери семето си, заклевам ви, не се опитвайте да я спрете, а се молете за благополучното й завръщане.

— А ако Елкрис я отхвърли?

— В такъв случай тежко ни и горко… Въпреки че ни най-малко не подценявам армията на генерал Пинданон.

— Чуваш ли се какво говориш, друиде?! — избухна Арион въпреки предупредителния поглед на баща си.

— Искам и вие добре да ме чуете — обърна се към него Аланон.

— Криви ще ти излязат сметките, Аланон — сви устни Арион. — Елкрис няма дори да й проговори. Но нека все пак изменницата благоволи да ни обясни какво я е накарало да изостави задълженията си и да побегне като последна страхливка.

Аланон хвърли бърз, окуражителен поглед на Амбърли. Но момичето беше свело очи и лицето му беше пребледняло.

— Съжалявам, ако съм ви причинила болка — отвърна тя едва чуто. — Но не можех да постъпя другояче.

— Ти ни опозори! — избухна Арион. — Не оправда надеждите ни и опетни паметта на баща си! Кажи — липсваше ли ти нещо?! Напротив — всичко ти беше поднесено на тепсия и ти реши, че можеш да плюеш на всичко!

Амбърли прехапа устни.

— Никога не съм мислила, че заслужавам да бъда Избраница, Арион. Никога не съм се стремила към това. Известно време се опитвах да правя онова, което се очакваше от мен, но… разбрах, че е безсмислено.

— О, нима?! — заплашително се надвеси над нея Арион. — И защо, осмелявам се да попитам?

— Не мога да обясня… — тя го погледна умолително и очите й се напълниха със сълзи.

После се обърна към Аланон и с отпаднал, внезапно състарен глас попита:

— Защо ме доведе тук, друиде? Защо изобщо ме накара да се върна? Нали ти казах, че няма смисъл… Сега увери ли се? Моля те, остави ме да си вървя!

— Разбери най-после, че тук си у дома, момичето ми — меко и някак тъжно отвърна друидът. — Въпреки че посрещането беше доста хладно. — И той стрелна с поглед Арион.