Камъните на елфите - Страница 80

— Знам, знам, просто току-що ми хрумна нещо. Имай само малко търпение. Съгласна си, че не е зле да сложим нещо в устата си, нали?

Лицето на момичето изведнъж се стегна:

— Това място ме потиска, Уил. Мисля, че няма да мога да сложа и хапка в устата си. Бих предпочела вече да сме далеч оттук…

— Не мисли, че на мен тук ми е много забавно — сви рамене Уил. — Само че няма къде другаде да прекараме нощта… Шшшт, тя се връща!

Съдържателната се появи с две чинии, от които се вдигаше апетитна пара. Остави ги на масата и вече се готвеше да тръгне, когато Уил я спря.

— Чакайте малка Мислех си за крака ви. Може би все пак може да се направи нещо.

Тя го изгледа подозрително.

— Какво например?

— Ще се опитам да ви помогна. Може би ще намеря начин да спра болката…

— А на вас това какво ви влиза в работата? — присви очи жената.

— Ами това ми е работата — разпери ръце Уил. — Изкарвам си хляба.

— Хм. Значи искате пари.

— Може просто да направим сделка — вие ни нахранихте, аз ще се погрижа болката да спре. Какво ще кажете?

— Става.

— Я да видим сега! — Донесете ми една чаша чай и чист парцал.

Жената се затътри към кухнята. Амбърли поклати глава:

— Убеден ли си, че ще успееш?

— За всеки случай си довърши вечерята — подсмихна се Уил.

Съдържателната се върна, следвана от неколцина любопитни посетители. Уил прехапа устни. Това не влизаше в плановете му. Най-малко би желал да привлича излишно вниманието.

— Няма нужда от зяпачи — намръщи се той. — Тази работа изисква съсредоточаване. Не бихме ли могли да влезем някъде?

Съдържателната сви рамене и отключи съседната стая, в която имаше само една кръгла маса и шест стола. Тримата влязоха вътре.

— И какво сега? — попита жената.

Южнякът извади от кесията си някакво сухо листо, стри го между пръстите си и го пусна в чашата. Разбърка чая и го по даде на жената.

— Изпийте го! Няма страшно, само малко ще ви се доспи.

Тя се поколеба, после махна с ръка и изпи течността на един дъх. Уил взе от ръката й празната чаша, пусна вътре друго листо и го заля с бира от халбата си. Отново разбърка и изчака листото да се разтвори. Амбърли го наблюдаваше, прехапала устни.

— А сега вдигнете болния крак на този стол — нареди Уил и придърпа един от столовете. — И запретнете полата си.

Жената го наблюдаваше с ококорени от почуда очи, но послушно изпълняваше всичко. Кракът й беше отекъл, посинял от кръвоизливи и набразден от изпъкнали вени. Уил потопи парцала в течността и внимателно започна да я втрива в загрубялата кожа.

— Гъделичка! — изкикоти се жената.

Уил й се усмихна окуражително. Извали от кесията дълга сребърна игла. Жената на стола едва не подскочи.

— Това пък какво е?

— Нищо няма да усетите — увери я Уил. — Само лекичко убождане.

Той обгори на пламъка на свещта острието на иглата и го насочи към болния крак малко над коляното.

— Не мърдайте — предупреди той и иглата потъна в подпухналата плът като в масло. Жената стисна очи, а когато след малко ги отвори, Уил вече беше издърпал иглата.

— Готово! — заяви той, като се молеше да е успял. — Можете да направите няколко крачки.

Жената спусна крака си и оправи полата си, а в очите й за миг проблесна предишното недоверие. Пристъпи предпазливо, сякаш се боеше да не строши крака си, и изведнъж се ухили до ушите.

— Не ме боли! Изобщо не ме боли! Мили боже! Направо не е за вярване! Да не сте магьосник?!

— Такъв съм — засмя се Уил и изведнъж прехапа устни. По-добре да не го беше казвал. Амбьрли гневно го стрелна с поглед.

— Е, добре. Не знам как го направихте и не ме интересува. Важното е, че болката я няма! — радваше се жената.

— Не съм магьосник — побърза да уточни Уил, — но знам това-онова…

Жената не го слушаше. Тя бързаше да се похвали с излекувания си крак. Спусна се навън с думите:

— Тази вечер аз черпя!

Загледана след нея, Амбърли поклати глава:

— Ти наистина успя… как го направи?!

Той сви рамене:

— Не беше чак толкова трудно. Нали ще ставам Лечител. Въпросът е, че… облекчението е само… временно.

— Какво?! — изумено го изгледа Амбърли.

— Шшшт! — Уил сложи пръст на устните си. — За съжаление ефектът няма да е дълготраен. До сутринта страданието й ще се е възобновило.

— Тогава ти я излъга! — възкликна Амбърли. — Нали каза, че ще я излекуваш?!

— Казах само, че ще облекча болката й… — отвърна Уил. — И го направих. Мисля, че сделката беше честна. Ние получихме вечеря, а тя ще спи спокойно поне една нощ в живота си.

Амбърли само поклати глава укорително.

— Е, добре — въздъхна Уил. — Всъщност, ако това ще те успокои, болката й наистина няма да изчезне съвсем, но поне ще намалее. Мисля, че и това е нещо. Един Лечител би ти казал, че състоянието на тази жена се дължи на живота, който води, на мизерията и покварата, сред които живее, а съгласи се, не е по силите ми да променя това. Но направих за нея, каквото можах…

— А ще й оставиш ли някакво лекарство за после?

Уил се усмихна и взе ръцете й в своите:

— Да, но предпочитам да го намери, когато нас вече ни няма…

Бурните възгласи откъм пивницата заглушиха думите му. Отвън кипеше буйна веселба. Помещението вече гъмжеше от народ. Всички се бяха стекли, привлечени от щедрите обещания на ханджийката. Тя черпеше наляво и надясно и със светнали очи демонстрираше излекувания си крак.

— Да изчезваме — прошепна Уил. — Сега е моментът.

Но не успяха да стигнат до вратата незабелязани. Зорките очи на ханджийката ги различиха в навалицата и в един момент всички глави се обърнаха към тях.