Камъните на елфите - Страница 84

Но най-големи надежди елфите възлагаха на укреплението Елфич. Зад седемте бронирани врати в подножието на Каролан тръгваха седем вити каменни стълби, които стигаха чак до върха. Те се охраняваха денонощно от стражи, които зорко бдяха, скрити зад високите бойници, и смъртоносните им стрели бяха готови да пронижат всеки, дръзнал да нахлуе в свещения град на елфите. Стените на древната крепост бяха обрасли с бръшлян и лози и в мирно време тя беше любимо място за разходки на жителите на Арбърлън, но сега изглеждаше някак зловещо настръхнала, притихнала в очакване.

На самия връх Каролан не бяха издигната никакви допълнителни укрепления. Там се простираше гъстата гора, която плътно обграждаше Градината на Живота. Ако демоните успееха да стигнат дотук, шансовете на защитниците на Арбърлън ставаха нищожни. Оцелелите бойци вероятно щяха да се опитат да изтикат нашествениците надолу по склона, но ако и това се провалеше, щяха да бъдат принудени да отстъпят в долината Рен и там да проведат последната си битка… Чиос си пое дъх и продължи:

— Но ако те все пак заобиколят планините и ни нападнат от изток…

— Изключено — прекъсна го Аланон. — Нямат време за губене и те го знаят. Атаката ще дойде от запад.

— Има ли някакви други новини? — обърна се Андер към първия министър.

— Има едно-друго… От Калахорн ни изпращат още двеста и петдесет конници и обещават при първа възможност да изпратят още… Членовете на Съвета на Градовете все още не са постигнали съгласие по повод участието си във „войната на елфите“, а кралят на Калахорн няма отношение по въпроса… Затова, докато не постигнат споразумение, ни изпращат от време на време по някой и друг отряд, без да се ангажират изцяло — един вид — компромис…

Нищо ново, мрачно поклати глава Андер. Стий Джанс го беше предупредил.

— Имаме известие и от Федерацията — горчиво се усмихна Чиос. — Кратко и ясно. Щели да предприемат мерки само при положение, че сигурността им е застрашена. В случая не виждали причини за тревога. — Той сви рамене. — Нещата се покриват с очакванията ни…

— Ами Кершолт? — бързо попита Андер. — Има ли вест от тролите?

— Все още не. За всеки случай наредих да замине още един пратеник.

— А джуджетата?

— Вече са тук — произнесе дълбок гърлен глас. — Поне част от тях.

И едно нисичко набито джудже надигна глава иззад масата. Андер не го беше забелязал досега. Погледите им се срещнаха. Сините очи на джуджето закачливо блестяха и озаряваха набръчканото му, загрубяло от слънцето и вятъра лице.

— Брауърк, старейшина и гражданин на Кълхейвън, на ваше разположение! — поклони се джуджето и дългата му брада помете каменните плочки. — Довел съм сто сапьора. С Аланон се срещнахме при Сребърната река и той ни каза за сполетялата ви беда. Друидът е стар наш познайник и разбрахме, че работата наистина е сериозна. Един от нас замина да съобщи в Кълхейвън, останалите побързахме насам. Бяха ни необходими десет дни, за да пристигнем, но важното е, че вече сме тук. — Джуджето се ухили и стисна ръката на Андер.

— А другите дали ще дойдат? — нетърпеливо попита Аланон.

— Сигурно вече са тръгнали насам — разпери ръце джуджето. — Става въпрос за няколкохилядна армия, която до няколко дни ще бъде тук. А засега разполагате с нас и, уверявам ви, ще ви свършим добра работа!

— И вече свършихте — намеси се Аланон и се обърна към Андер: — Подкопаха основите на една от стълбите на Елфич. Идеята беше гениална, изпълнението — безупречно.

— Нищо работа! — скромно отвърна Брауърк. — Оказа се просто като детска играчка!

— Да, за великолепни инженери като вас вероятно е така — усмихна се Андер. — Моите поздравления, Брауърк!

— Има и още някой, който бих желал да ти представя — Аланон сложи ръка на рамото му и го поведе към най-отдалечения край на масата, където бе застанал тъничък елф в сребърна туника. Той сложи ръка на сърцето си в знак на вярност и тихо се представи:

— Името ми е Дени, принце. Аз съм ветрогон.

— Така ли? — удивен го изгледа Андер. Беше чувал от баща си за небесните елфи, както ги наричаше Ивънтайн, но не беше ги виждал с очите си. От смайване не намери какво да каже и попита само: — Колко сте?

— Петима — отвърна Дени. — Изпратиха само нас, защото е възможно демоните да се опитат да унищожат Ветрогон. — Той се обърна към Аланон и добави: — Баща ми се нарича Херол. Навремето сте били приятели…

— И все още сме — тихо каза Аланон.

— Баща ми и сам би дошъл — продължи Дейн, — но с негова та птица Джиниуин в момента лети един от внуците му и още не се е завърна.!… Но това, че сме само пет, още нищо не значи. Ние кръстосваме надлъж и нашир небето и можем да ви бъдем много полезни. Ще следим отгоре всяка стъпка на демоните и ще ви докладваме. И това е нещо…

— За което ще ви бъдем дори много благодарни — усмихна се Андер. — Добре дошли при нас, Небесни елфи! Чувствайте се като у дома си.

Заседанието продължи още известно време — трябваше да уточнят още някои въпроси от организационен характер, свързани с бойната тактика и разпределението на войските и боеприпасите. Накрая изслушаха доклада на Елрон Тай, Керин и Коболд. Брауърк бе проверил надеждността на защитните съоръжения и изказа одобрението си. Стий Джанс предложи някои изпитани стратегии, които бяха посрещнати от елфите с интерес. А Дейн ги запозна накратко, както беше обещал, с отглеждането и обучението на птиците Рок.

Нощта мина бързо и Андер, който едва гледаше от умора, усети, че мислите му започват да блуждаят. Изведнъж, както се беше унесъл, стреснато подскочи на стола си. Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурна Гейл, като разблъска гвардейците, оставени на пост.